12 abr 2007, 15:19

някой ден

  Poesía
803 0 1

Трябваше ли да се нараняваме,
за да разберем, че си е така -
че ние двамата сме създадени
със смисъл на тази земя.

И смисълът е да обичаме,
да сме влюбени един във друг,
но ужасно много си приличаме
и само правим си напук.

Родени сме да сме щастливи,
един на друг да се радваме,
но сме и двамата неотстъпчиви
и непрекъснато се изненадваме.

Но изненадите са доста лоши...
изненадваме се с болка и тъга
и после един от друг обич просим,
макар вървящи с други за ръка.

Съдбата ни наказва непоправимо,
че със нашта глупава суета,
инатлък и горделивост
предадохме своите сърца.

Но тази гордост няма да преглътнем,
а с нея и всичките обиди...
Горделиво ще се врътнем
и наранени до смърт ще си отидем.

Обаче колелото на съдбата
безкрайно, знам, ще се върти
и може би някой ден на земята
вечно заедно ще сме аз и ти.


На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...