Apr 12, 2007, 3:19 PM

някой ден

  Poetry
797 0 1

Трябваше ли да се нараняваме,
за да разберем, че си е така -
че ние двамата сме създадени
със смисъл на тази земя.

И смисълът е да обичаме,
да сме влюбени един във друг,
но ужасно много си приличаме
и само правим си напук.

Родени сме да сме щастливи,
един на друг да се радваме,
но сме и двамата неотстъпчиви
и непрекъснато се изненадваме.

Но изненадите са доста лоши...
изненадваме се с болка и тъга
и после един от друг обич просим,
макар вървящи с други за ръка.

Съдбата ни наказва непоправимо,
че със нашта глупава суета,
инатлък и горделивост
предадохме своите сърца.

Но тази гордост няма да преглътнем,
а с нея и всичките обиди...
Горделиво ще се врътнем
и наранени до смърт ще си отидем.

Обаче колелото на съдбата
безкрайно, знам, ще се върти
и може би някой ден на земята
вечно заедно ще сме аз и ти.


На Стоян

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...