12 апр. 2007 г., 15:19

някой ден

800 0 1

Трябваше ли да се нараняваме,
за да разберем, че си е така -
че ние двамата сме създадени
със смисъл на тази земя.

И смисълът е да обичаме,
да сме влюбени един във друг,
но ужасно много си приличаме
и само правим си напук.

Родени сме да сме щастливи,
един на друг да се радваме,
но сме и двамата неотстъпчиви
и непрекъснато се изненадваме.

Но изненадите са доста лоши...
изненадваме се с болка и тъга
и после един от друг обич просим,
макар вървящи с други за ръка.

Съдбата ни наказва непоправимо,
че със нашта глупава суета,
инатлък и горделивост
предадохме своите сърца.

Но тази гордост няма да преглътнем,
а с нея и всичките обиди...
Горделиво ще се врътнем
и наранени до смърт ще си отидем.

Обаче колелото на съдбата
безкрайно, знам, ще се върти
и може би някой ден на земята
вечно заедно ще сме аз и ти.


На Стоян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...