laVerde
22 el resultado
Капак на тенджера затиска главоболието.
В очите се навира остра някаква вина.
Да имаше цигара... Или хляб и малко олио.
Навън играят с камъните нейните деца.
Те хвърлят камъни по светнали прозорци. ...
  1443  19 
Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -
в едно мечтано мое друго измерение...
Внезапен спомен, или вятърна илюзия
натам понесе мен, Зелената?...
Не зная. Но помня - не мислех за връщане. ...
  1278 
И се взирам в ръцете на зимата...
Остарели и тихи, тихи като смъртта,
тихи като криле неполитнали...
Тишина като млада и тъжна трева,
която все едно на гроба ще поникне. ...
  815 
Под привидно просторно небе,
по дъждовно прииждащи улици,
аз съм толкова нежна и есенна...
Посветена на днешното влюбване.
Притъмнява. Мълчат и приветстват ...
  1430  21 
Убивам времето. Почти е престъпление,
а аз убивам времето с ръце.
Плета за него примки от търпение,
разплитам ги. Заспивам уморена.
Събуждам се - да бяха ме оставили ...
  802 
На Искра и Пламен
Колко пътища водят към вашите къщи?
Нито те, нито ние оставаме същите...
Колко вчерашни дни, колко летни следобеди...
Колко мигове днешни нарекохме "спомени"... ...
  781 
Нощта е излязла отдавна навън -
оглежда витрините, разхожда си котките.
А барът е пълен до масите в дъното
с познатите погледи, мисли, походки.
Ледът се топи като музика в чашите, ...
  1033  13 
Жената, от която купих ябълките -
хубавата циганка с червените гердани -
казаха, че тук била за малко,
че още ден-два щяла да остане.
Хубавата циганка с червените гердани, ...
  1093  15 
Мина влак и се загуби в залеза на юни
като огърлица, спуснала се в скута
на рокля с копчета от пълнолуния...
В тревите две обувки се залутаха
и после спряха, за да чуят как ухаят билките. ...
  763 
на моите учители от
ЕГ "Проф. д-р Асен Златаров",
гр. Велико Търново
Помнете ни! Или не ни помнете -
не бяхме най-добри и заслужаващи. ...
  1380 
Споменът от твоето идване
в съня ми се повтаря като ехо.
В безсъния, ухапани от истини,
изпивам спомените за утеха.
По стълбищата си оставил стъпки ...
  902 
Кой си ти? Как толкова изкусно
от парчета нищо построи вселена?...
Кой ти позволи и как те пусна
да пътуваш без билет във времето?
Ти ли разговаряш със смъртта ...
  928  10 
Някакъв циганин, дрипав и стар,
хванал с въженце
луната.
Гордо се връщал с големия звяр -
нямало, ...
  806  10 
Ножици не тракат в предприятието
и не съскат ютии.
Няма лели
дебели
да разнасят кутии. ...
  695 
Лоши времена и лошо време.
В бяла рокля до вратата чакам,
чакам те да дойдеш, да ме вземеш...
Аз мълча. В душата нещо щрака.
Лошо време. Лоши времената. ...
  948 
Дъждовно време ме изгони вътре
и разпокъсан вятър ме развя.
Един живот зад мен се тътри
и още два пред мен вървят.
...
  922  13 
Някой пуши с лула на прозореца,
някой друг вън трепери от студ.
Разговарят със важност престорена
един странник
и някакъв луд. ...
  1006  12 
Упоен от съвършени сънища,
уморен от вечния си път,
по-мъдър може би от вчера,
от утре може би по-млад
на разсъмване ...
  736 
Под сянката на моите мигли ще те скрия - целуни ме -
на завет от бурята ревност, от ветрове – езици зли.
Достигаш ме – повтарят устните ми твоето име –
Целуни ме!
И в спокойния ми дъх заспи... ...
  1073 
Потъвам, чезна, смачквам се...
Като лист хартия между гневни пръсти.
Лист хартия с глупаво стихотворение.
Свещта въздъхна, тихо се прекръсти
и угасна... вдъхновението.
  662 
Тази вечер мина край мен като пияна блудница
и остави след себе си вятър от тежък парфюм.
А аз бях тръгнала сама из тези улици,
между студените стени от тъжен шум.
И сигурно съм искала да срещна някого. ...
  794 
Летяла пеперудата из въздуха. Изведнъж се смрачило и завалял дъжд. Пеперудата се впуснала като луда да се скрие от дъжда.
- Ела да се скриеш в паяжината ми. - казал паякът, щом я видял.
Без да се замисли и за миг, пеперудата полетяла към паяжината и се оплела в нея.
- Не се бой. Нищо няма да ти стор ...
  3297  11 
Propuestas
: ??:??