Някой каза ми
Някой каза ми
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото…
Някой каза ми скоро, че била съм безлична.
Тук вече ще споря с него, моля!
Никой нищо не дава, всеки иска да вземе.
И много само говорят…
Но стига моля, извинете ме, пречи!
Някой каза ми скоро, че била съм и грозна.
Погрознях от наддумване само…
А в душата ми, клета, в нея кой да надникне?
Там ще намери за „грозното” отговор.
Някой каза ми скоро: „Обичам те! ”
И закле се в думите свои.
Но после усети се, каза: Колко си жалка?
И затръшна вратата след себе си.
Някой каза ми скоро, че наивна била съм
и много съм вярвала… Да, така е.
Защото боли ме,
и за чуждите грешки, дори.
А не искам и аз да греша...
Някой каза ми: "Стига толкова, тръгвай си вече! "
Аз, трудно, но с усмивка приех.
Но усмивката бавно изстина
и превърна се в бледа следа…
Някой каза ми скоро: Ти си луда!
И може би е истина…
Но нима лудите са за връзване?!
И нима само аз съм от тях?
Някой каза ми: Ти си чудо!
Олеле, майчице! Чудо на чудесата!
От жаравата с голи ръце вадя
още горещите кестени и надбягвам се с вятъра… даже.
От сълзите си правя… море,
и потапям се после в него - до давене…
Някой каза ми скоро, че била съм различна.
Не, не искам да споря,
защото дълго плаках и дълго се борих,
за да се измъкна от нищото…
Някой каза ми скоро, че била съм безлична.
Тук вече ще споря с него, моля!
Никой нищо не дава, всеки иска да вземе.
И много само говорят…
Но стига моля, извинете ме, пречи!
Някой каза ми скоро, че била съм и грозна.
Погрознях от наддумване само…
А в душата ми, клета, в нея кой да надникне?
Там ще намери за „грозното” отговор.
Някой каза ми скоро: „Обичам те! ”
И закле се в думите свои.
Но после усети се, каза: Колко си жалка?
И затръшна вратата след себе си.
Някой каза ми скоро, че наивна била съм
и много съм вярвала… Да, така е.
Защото боли ме,
и за чуждите грешки, дори.
А не искам и аз да греша...
Някой каза ми: "Стига толкова, тръгвай си вече! "
Аз, трудно, но с усмивка приех.
Но усмивката бавно изстина
и превърна се в бледа следа…
Някой каза ми скоро: Ти си луда!
И може би е истина…
Но нима лудите са за връзване?!
И нима само аз съм от тях?
Някой каза ми: Ти си чудо!
Олеле, майчице! Чудо на чудесата!
От жаравата с голи ръце вадя
още горещите кестени и надбягвам се с вятъра… даже.
От сълзите си правя… море,
и потапям се после в него - до давене…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
