18 nov 2011, 10:21

Няколко нахвърлени думи

  Poesía
788 0 9

Няколко нахвърлени думи
Няколко песни
И мъртъв телевизор
Празно като между редовете
На поемите

* * *

Небе
Изцапано с коприна
Вземи ме при себе си

Тя има всичко
А аз имам си мене

* * *

Ангел
Доколкото мога
С грим

Представяш ли си колко живота
Са ми необходими

Да се преструвам

* * *

Днес
Следобед
Слънчево тиктака сърцето ми
Довечера ще затворя прозорците си
За да не чуят съседите
Как се умира
Без болка

Вчера
Останах без спомени

* * *

Разделям думите си по значение
И се надявам да ги свържа в изречения

* * *

Колко къса трябва да е една поема
За да бъде изтеглена с недоволство
За мен няма никакво значение
Но не така мислят хората

* * *

Небе
Изцапано
И няма кой да го изчисти
Вземи ме
Да не са насилени усмивките ми

* * *

Утре
Ще е завинаги
И когато се върна
Ми обеща да се обичаме

Дотогава...

Крещя пред огледалото


18 ноември 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Довечера ще затворя прозорците си
    За да не чуят съседите
    Как се умира
    Без болка"
  • Вчера
    Останах без спомени

    Харесах!
  • добре дошъл...обичам да те чета-винаги ме докосва поезията ти!!!!
  • Хареса ми завръщането към идеята за небето!
    Винаги много ми въздействат думите ти!
  • Личи си, че е писано на един дъх, такива стихове са най-силни!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...