Nov 18, 2011, 10:21 AM

Няколко нахвърлени думи

  Poetry
786 0 9

Няколко нахвърлени думи
Няколко песни
И мъртъв телевизор
Празно като между редовете
На поемите

* * *

Небе
Изцапано с коприна
Вземи ме при себе си

Тя има всичко
А аз имам си мене

* * *

Ангел
Доколкото мога
С грим

Представяш ли си колко живота
Са ми необходими

Да се преструвам

* * *

Днес
Следобед
Слънчево тиктака сърцето ми
Довечера ще затворя прозорците си
За да не чуят съседите
Как се умира
Без болка

Вчера
Останах без спомени

* * *

Разделям думите си по значение
И се надявам да ги свържа в изречения

* * *

Колко къса трябва да е една поема
За да бъде изтеглена с недоволство
За мен няма никакво значение
Но не така мислят хората

* * *

Небе
Изцапано
И няма кой да го изчисти
Вземи ме
Да не са насилени усмивките ми

* * *

Утре
Ще е завинаги
И когато се върна
Ми обеща да се обичаме

Дотогава...

Крещя пред огледалото


18 ноември 2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Довечера ще затворя прозорците си
    За да не чуят съседите
    Как се умира
    Без болка"
  • Вчера
    Останах без спомени

    Харесах!
  • добре дошъл...обичам да те чета-винаги ме докосва поезията ти!!!!
  • Хареса ми завръщането към идеята за небето!
    Винаги много ми въздействат думите ти!
  • Личи си, че е писано на един дъх, такива стихове са най-силни!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...