Няколко нахвърлени думи
Няколко песни
И мъртъв телевизор
Празно като между редовете
На поемите
* * *
Небе
Изцапано с коприна
Вземи ме при себе си
Тя има всичко
А аз имам си мене
* * *
Ангел
Доколкото мога
С грим
Представяш ли си колко живота
Са ми необходими
Да се преструвам
* * *
Днес
Следобед
Слънчево тиктака сърцето ми
Довечера ще затворя прозорците си
За да не чуят съседите
Как се умира
Без болка
Вчера
Останах без спомени
* * *
Разделям думите си по значение
И се надявам да ги свържа в изречения
* * *
Колко къса трябва да е една поема
За да бъде изтеглена с недоволство
За мен няма никакво значение
Но не така мислят хората
* * *
Небе
Изцапано
И няма кой да го изчисти
Вземи ме
Да не са насилени усмивките ми
* * *
Утре
Ще е завинаги
И когато се върна
Ми обеща да се обичаме
Дотогава...
Крещя пред огледалото
18 ноември 2011
© Десислав Илиев Всички права запазени
За да не чуят съседите
Как се умира
Без болка"