Някъде...

beti (Бехрин)
421 4584

16 dic 2009, 16:12

Poesía

461 0 2

... сред най-дълбокото на онова

което зове себе си обич

съм залостила косите ти…

…

да не заплитат в ръцете ми тъмни усои

да не заливат очите ми с жадни порои…

където дъждът е посока към залеза

и стича в капчуците песенни трели

където избрулил очите ми вятърът

рие до болка чужди постели…

...

и там… в най-дълбокото

кълнове сбрали са в себе си жажда

не е тъгата завръщане в утрото

нито следа е

нито пък…

ласка…

...

а колко недели са нужни да слеят

небродени пътища водещи в храма…

не е тъгата единствена съдница

за всяка надежда

нужни са…

двама…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.