16.12.2009 г., 16:12 ч.

Някъде... 

  Поезия
487 0 2

                                                                                                      ... döktüm denizlere...

 

 

 

... сред най-дълбокото на онова

което зове себе си обич

съм залостила косите ти…

 

да не заплитат в ръцете ми тъмни усои

да не заливат очите ми с жадни порои…

където дъждът е посока към залеза

и стича в капчуците песенни трели

където избрулил очите ми вятърът

рие до болка чужди постели…

 

...

и там… в най-дълбокото

кълнове сбрали са в себе си жажда

не е тъгата завръщане в утрото

нито следа е

нито пък…

ласка…

 

...

а колко недели са нужни да слеят

небродени пътища водещи в храма…

не е тъгата единствена съдница

за всяка надежда

нужни са…

двама…

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... зависи от надеждата...

    Благодаря!
  • "за всяка надежда
    нужни са…
    двама…"
    Така е, Бети, но не е казано...кои двама...
    Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??