Някъде...
... сред най-дълбокото на онова
което зове себе си обич
съм залостила косите ти…
…
да не заплитат в ръцете ми тъмни усои
да не заливат очите ми с жадни порои…
където дъждът е посока към залеза
и стича в капчуците песенни трели
където избрулил очите ми вятърът
рие до болка чужди постели…
...
и там… в най-дълбокото
кълнове сбрали са в себе си жажда
не е тъгата завръщане в утрото
нито следа е
нито пък…
ласка…
...
а колко недели са нужни да слеят
небродени пътища водещи в храма…
не е тъгата единствена съдница
за всяка надежда
нужни са…
двама…
© Бехрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"за всяка надежда
нужни са…
двама…"
Така е, Бети, но не е казано...кои двама...
Поздравления за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря!