14 ene 2022, 22:01

Някъде 

  Poesía
424 0 1

Някъде си забравих очите.
Колкото и да ги търся,
разбирам че си отидоха с тебе
и не мога сутрин да погледна слънцето,
ако не потърся хълма-
далече е, толкова далече,
колкото различните ни измерения,
в които съществуваме,
но все пак е там 
и слънцето го огрява.
Сутрин.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми, почти винаги оставаме без очи, когато загубим нещо или някого! Хареса ми! "Поздрав!
Propuestas
: ??:??