14.01.2022 г., 22:01 ч.

Някъде 

  Поезия
423 0 1

Някъде си забравих очите.
Колкото и да ги търся,
разбирам че си отидоха с тебе
и не мога сутрин да погледна слънцето,
ако не потърся хълма-
далече е, толкова далече,
колкото различните ни измерения,
в които съществуваме,
но все пак е там 
и слънцето го огрява.
Сутрин.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, почти винаги оставаме без очи, когато загубим нещо или някого! Хареса ми! "Поздрав!
Предложения
: ??:??