Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години,
и неведнъж те вярвах, и отричах,
любови всякакви ги дирих,
но никоя така не заобичах.
А ти дойде в живота ми накрая,
когато в жлъч превърнал бях обидата.
Безумно влюбен ли? Не зная,
но всички болки бързо си отидоха. ...