12 nov 2008, 19:49

Някъде, някога

  Poesía
669 0 1

Ще се завърна някога отново

 там, където в сънища съм бил, 

там, където под звездите ясни

още никой не се е родил.

Ще се завърна в свят измислен,

единствено мой, за мен сътворен,

окъпан цял в светлина и пречистен

истински мой дом до сетния ден.

Ще се завърна, с радост и свободен,

замаян, в края на уморен път,

разбил оковите на битието,

без страх от нечий съд.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиовио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • разбил оковите на битието,
    без страх от нечий съд.

    хубаво

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...