Nov 12, 2008, 7:49 PM

Някъде, някога

  Poetry
666 0 1

Ще се завърна някога отново

 там, където в сънища съм бил, 

там, където под звездите ясни

още никой не се е родил.

Ще се завърна в свят измислен,

единствено мой, за мен сътворен,

окъпан цял в светлина и пречистен

истински мой дом до сетния ден.

Ще се завърна, с радост и свободен,

замаян, в края на уморен път,

разбил оковите на битието,

без страх от нечий съд.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиовио All rights reserved.

Comments

Comments

  • разбил оковите на битието,
    без страх от нечий съд.

    хубаво

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...