7 nov 2007, 0:14

някъде, някой...

  Poesía
1.3K 0 12

  някой, някъде...

 

Скрити нейде в звездите

и полъхани от нощния ветрец,

спят в покой поръсени мечтите

с блясъка на лунния прашец.

 

Хорски вопли  те сънуват ,

някой някъде ги чака там

болен, влюбен, луд  пътуват,

някой някъде да не е сам...

 

Някой някъде мечтае,

видях падаща звезда,

някой някъде ридае,

търси своята звезда...

 

Някой някъде при изгрев,

някой някъде при залез,

някой някъде мечтае

за малка сбъдната мечта.

 

Някой някъде ще утеши

тази мъничка звезда,

болка нечия ще угаси,

в планета ще превърне той и тя.

 

................................................

 

Горко на тоз живот,

горко на тез очи,

които никога не са видяли

Падащи звезди...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...