7 nov 2007, 0:14

някъде, някой...

  Poesía
1.3K 0 12

  някой, някъде...

 

Скрити нейде в звездите

и полъхани от нощния ветрец,

спят в покой поръсени мечтите

с блясъка на лунния прашец.

 

Хорски вопли  те сънуват ,

някой някъде ги чака там

болен, влюбен, луд  пътуват,

някой някъде да не е сам...

 

Някой някъде мечтае,

видях падаща звезда,

някой някъде ридае,

търси своята звезда...

 

Някой някъде при изгрев,

някой някъде при залез,

някой някъде мечтае

за малка сбъдната мечта.

 

Някой някъде ще утеши

тази мъничка звезда,

болка нечия ще угаси,

в планета ще превърне той и тя.

 

................................................

 

Горко на тоз живот,

горко на тез очи,

които никога не са видяли

Падащи звезди...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...