7 nov 2007, 0:14

някъде, някой...

  Poesía
1.3K 0 12

  някой, някъде...

 

Скрити нейде в звездите

и полъхани от нощния ветрец,

спят в покой поръсени мечтите

с блясъка на лунния прашец.

 

Хорски вопли  те сънуват ,

някой някъде ги чака там

болен, влюбен, луд  пътуват,

някой някъде да не е сам...

 

Някой някъде мечтае,

видях падаща звезда,

някой някъде ридае,

търси своята звезда...

 

Някой някъде при изгрев,

някой някъде при залез,

някой някъде мечтае

за малка сбъдната мечта.

 

Някой някъде ще утеши

тази мъничка звезда,

болка нечия ще угаси,

в планета ще превърне той и тя.

 

................................................

 

Горко на тоз живот,

горко на тез очи,

които никога не са видяли

Падащи звезди...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....