някъде, някой...
някой, някъде...
Скрити нейде в звездите
и полъхани от нощния ветрец,
спят в покой поръсени мечтите
с блясъка на лунния прашец.
Хорски вопли те сънуват ,
някой някъде ги чака там
болен, влюбен, луд пътуват,
някой някъде да не е сам...
Някой някъде мечтае,
видях падаща звезда,
някой някъде ридае,
търси своята звезда...
Някой някъде при изгрев,
някой някъде при залез,
някой някъде мечтае
за малка сбъдната мечта.
Някой някъде ще утеши
тази мъничка звезда,
болка нечия ще угаси,
в планета ще превърне той и тя.
................................................
Горко на тоз живот,
горко на тез очи,
които никога не са видяли
Падащи звезди...
© Емо All rights reserved.
