Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам.
Вечер във съня си те прегръщам.
И че тръгвам някъде - сънувам,
но на изгрев винаги се връщам.
А напролет по треви, сама и боса,
хуквам и се правя, че излитам.
Сигурна съм - имал си въпроси.
Премълча, един не ме попита. ...