Някъде отвътре знам
Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам.
Вечер във съня си те прегръщам.
И че тръгвам някъде - сънувам,
но на изгрев винаги се връщам.
А напролет по треви, сама и боса,
хуквам и се правя, че излитам.
Сигурна съм - имал си въпроси.
Премълча, един не ме попита.
Свикна с мене все да си ожулен.
Аз не бих могла на твое място.
Същата съм - гъста като бурен.
Бог не смогна да ме поокастри.
24.03.2011*
© Юлия All rights reserved.
