Aug 16, 2011, 11:59 AM

Някъде отвътре знам 

  Poetry » Love
955 0 10

Същата съм. Виж ме - саморасляк.

Луда, дива - колкото си искаш.

Като огън, дето мъчно ще угасне,

даже и с вода да го наплискаш.

 

Още на сърцето чиракувам.

Вечер във съня си те прегръщам.

И че тръгвам някъде - сънувам,

но на изгрев винаги се връщам.

 

А напролет по треви, сама и боса,

хуквам и се правя, че излитам.

Сигурна съм - имал си въпроси.

Премълча, един не ме попита.

 

Свикна с мене все да си ожулен.

Аз не бих могла на твое място.

Същата съм - гъста като бурен.

Бог не смогна да ме поокастри.

 

24.03.2011*

© Юлия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??