Някъде по Средата
Някъде по Средата
Да, бих отмил болката надалече,
ако можех да докосна неспирната вода.
Съзнанието си бих отпуснал в сън дълбок,
тези сладки думи, които ми помагат да заспя.
Но в красотата на деня, улиците са празни,
милион и едно сърца пулсиращи тихичко в съня.
Да, бих отворил заключените врати,
стаите тънещи в мрака, затрупани от прахта.
От сърцето си бих свалил тези окови жестоки,
надеждите които режат по-силно от стомана.
Но мелодията на живота затихна в кънтящо ехо,
а на очите зачервени, пресъхнали са им реките.
Да, бих заповядал на миналото да ме пусне,
ако то не живееше в настоящето полу мъртво-живо.
Бих премахнал и срама от чувствата си, и вината,
тези малки грешки разяждащи надълбоко душата.
Но от ръката си изпуснах перото диктуващо съдбата,
останал без край, някъде по средата на кръговрата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Иванов Todos los derechos reservados
