May 20, 2015, 8:47 AM

Някъде по Средата

  Poetry » Other
1K 0 2

Някъде по Средата

 

 

Да, бих отмил болката надалече,
ако можех да докосна неспирната вода.
Съзнанието си бих отпуснал в сън дълбок,
тези сладки думи, които ми помагат да заспя.
Но в красотата на деня, улиците са празни,
милион и едно сърца пулсиращи тихичко в съня.

Да, бих отворил заключените врати,
стаите тънещи в мрака, затрупани от прахта.
От сърцето си бих свалил тези окови жестоки,
надеждите които режат по-силно от стомана.
Но мелодията на живота затихна в кънтящо ехо,
а на очите зачервени, пресъхнали са им реките.

Да, бих заповядал на миналото да ме пусне,
ако то не живееше в настоящето полу мъртво-живо.
Бих премахнал и срама от чувствата си, и вината,
тези малки грешки разяждащи надълбоко душата.
Но от ръката си изпуснах перото диктуващо съдбата,
останал без край, някъде по средата на кръговрата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Предполагам е в стила ми тогава. Но не е ли това което ни отличава като автори. За мен е по-важно как звучи и какво послание носи. Вероятно друг автор би използвал по-малко думи и би звучало наистина добре, но аз не обичам да подражавам, вместо това предпочитам да се отличавам. Разбирам те какво се опитваш да кажеш и съм съвсем наясно, че изказа ми е обемист. Но това ме отличава, а и улеснява читателя, тоест по-достъпно е за разбиране. С уважение, Красимир Иванов.
  • В действителност най-добрите обяснения и разсъждения отнасящи се до чувствата са тези, които са казани без думи. Аз пиша нещата така както ги чувствам и така както мисля, че ще бъдат разбрани максимално най-добре. В това си стихотворение имах нуждата да го опиша с повече думи от необходимото и крайния резултат звучи по-завършен така. Благодаря за коментара Andromaha, оценявам го, наистина.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...