Някъде по Средата
Някъде по Средата
Да, бих отмил болката надалече,
ако можех да докосна неспирната вода.
Съзнанието си бих отпуснал в сън дълбок,
тези сладки думи, които ми помагат да заспя.
Но в красотата на деня, улиците са празни,
милион и едно сърца пулсиращи тихичко в съня.
Да, бих отворил заключените врати,
стаите тънещи в мрака, затрупани от прахта.
От сърцето си бих свалил тези окови жестоки,
надеждите които режат по-силно от стомана.
Но мелодията на живота затихна в кънтящо ехо,
а на очите зачервени, пресъхнали са им реките.
Да, бих заповядал на миналото да ме пусне,
ако то не живееше в настоящето полу мъртво-живо.
Бих премахнал и срама от чувствата си, и вината,
тези малки грешки разяждащи надълбоко душата.
Но от ръката си изпуснах перото диктуващо съдбата,
останал без край, някъде по средата на кръговрата.
© Красимир Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Предполагам е в стила ми тогава. Но не е ли това което ни отличава като автори. За мен е по-важно как звучи и какво послание носи. Вероятно друг автор би използвал по-малко думи и би звучало наистина добре, но аз не обичам да подражавам, вместо това предпочитам да се отличавам. Разбирам те какво се опитваш да кажеш и съм съвсем наясно, че изказа ми е обемист. Но това ме отличава, а и улеснява читателя, тоест по-достъпно е за разбиране. С уважение, Красимир Иванов.
-
В действителност най-добрите обяснения и разсъждения отнасящи се до чувствата са тези, които са казани без думи. Аз пиша нещата така както ги чувствам и така както мисля, че ще бъдат разбрани максимално най-добре. В това си стихотворение имах нуждата да го опиша с повече думи от необходимото и крайния резултат звучи по-завършен така. Благодаря за коментара Andromaha, оценявам го, наистина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
