14 dic 2005, 21:10

Някъде там...

  Poesía
877 0 0

 

 

            Някъде там, замина далече,

без жал, на самота ме обрече,

някъде там, замина отдавна,

мъчно е от раздялата коварна.

 

           Някъде там, някъде там,

            къде ли отиде не знам!?

            Някъде там, замина, любими,

    далече замина, някъде там.

 

        С мъка гледам небето,

от очите напират сълзите,

моля се на моята звезда,

да те видя мили, някога.

 

                                Някъде там, замина далече,

ще те видя ли някога вече,

и пак плача, защото не знам,

къде е това- някъде там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...