14.12.2005 г., 21:10

Някъде там...

875 0 0

 

 

            Някъде там, замина далече,

без жал, на самота ме обрече,

някъде там, замина отдавна,

мъчно е от раздялата коварна.

 

           Някъде там, някъде там,

            къде ли отиде не знам!?

            Някъде там, замина, любими,

    далече замина, някъде там.

 

        С мъка гледам небето,

от очите напират сълзите,

моля се на моята звезда,

да те видя мили, някога.

 

                                Някъде там, замина далече,

ще те видя ли някога вече,

и пак плача, защото не знам,

къде е това- някъде там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...