Някъде там, замина далече,
без жал, на самота ме обрече,
някъде там, замина отдавна,
мъчно е от раздялата коварна.
Някъде там, някъде там,
къде ли отиде не знам!?
Някъде там, замина, любими,
далече замина, някъде там.
С мъка гледам небето,
от очите напират сълзите,
моля се на моята звезда,
да те видя мили, някога.
Някъде там, замина далече,
ще те видя ли някога вече,
и пак плача, защото не знам,
къде е това- някъде там.
© Сиска Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
