Някъде там

Някъде там из предишен светъл живот

дните ми земни явно са вързали бавно

стара любов и положили нежно в кивот –

към мене пътува сред Космоса леко и плавно.

Някой светло жадува за мен

и своята обич неземна сега ми изпраща;

силно вярва чрез нея да бъде спасен…

За тази надежда душата ми здраво се хваща.

Може би в някой бъдещ живот

ще обичам безумно красиво

топла жива душа – не робот.

Вярвам нежно. И това ми стига.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни"

2024 г.