Dec 28, 2024, 7:41 PM

Някъде там

  Poetry » Other
543 1 2
Някъде там

 

Някъде там из предишен светъл живот

дните ми земни явно са вързали бавно

стара любов и положили нежно в кивот –

към мене пътува сред Космоса леко и плавно.

 

Някой светло жадува за мен

и своята обич неземна сега ми изпраща;

силно вярва чрез нея да бъде спасен…

За тази надежда душата ми здраво се хваща.

 

Може би в някой бъдещ живот

ще обичам безумно красиво

топла жива душа – не робот.

Вярвам нежно. И това ми стига.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни"

2024 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...