inakrein (Илияна Каракочева) inakrein (Илияна Каракочева)
23 284
Dec 28, 2024, 7:41 PM

Някъде там

  Poetry » Other
539 1 2
Някъде там

 

Някъде там из предишен светъл живот

дните ми земни явно са вързали бавно

стара любов и положили нежно в кивот –

към мене пътува сред Космоса леко и плавно.

 

Някой светло жадува за мен

и своята обич неземна сега ми изпраща;

силно вярва чрез нея да бъде спасен…

За тази надежда душата ми здраво се хваща.

 

Може би в някой бъдещ живот

ще обичам безумно красиво

топла жива душа – не робот.

Вярвам нежно. И това ми стига.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Дните ми земни"

2024 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0