Студено ли ви е, Приятели?

Забравихте Слънцето?

То е толкова близо до Вас...

Скрито някъде там - под гърдите!

Тупти, тиктака като стар часовник,

отмерва времето на нашия живот!

Колко от него прекарахме в щастие заедно?

Колко време заедно гледахме звездите...

Един Живот - подарък имаме!

Успяхме ли да го живеем влюбено?

Очите ни наситиха ли се на красотата?

В на залез пурпура, в на снегът  белотата?

Пустинята на Самотата чака на края на пътя

да прегърне всички ни...

Позволете ми да я нахраня с мен,

за да можете поне още веднъж да посрещнете  изгрева!

Едно око за Вас ще си оставя

там близо до лунният сърп - да ви гледа

и другото - преди Слънцето да ви стопли отново

за да съм сигурен, че сте щастливи завинаги!

Ще усетите, ако заплача от щастие...

Сълзите ми - тези капки дъждовни

ще разхлаждат земята под краката ви

с ароматният мирис на пролетен дъжд!

Ако тъга ви надвие -

си спомнете за мен!

Ще бъда до вас,

някъде там - под гърдите...