Някъде там, под гърдите...
Студено ли ви е, Приятели?
Забравихте Слънцето?
То е толкова близо до Вас...
Скрито някъде там - под гърдите!
Тупти, тиктака като стар часовник,
отмерва времето на нашия живот!
Колко от него прекарахме в щастие заедно?
Колко време заедно гледахме звездите...
Един Живот - подарък имаме!
Успяхме ли да го живеем влюбено?
Очите ни наситиха ли се на красотата?
В на залез пурпура, в на снегът белотата?
Пустинята на Самотата чака на края на пътя
да прегърне всички ни...
Позволете ми да я нахраня с мен,
за да можете поне още веднъж да посрещнете изгрева!
Едно око за Вас ще си оставя
там близо до лунният сърп - да ви гледа
и другото - преди Слънцето да ви стопли отново
за да съм сигурен, че сте щастливи завинаги!
Ще усетите, ако заплача от щастие...
Сълзите ми - тези капки дъждовни
ще разхлаждат земята под краката ви
с ароматният мирис на пролетен дъжд!
Ако тъга ви надвие -
си спомнете за мен!
Ще бъда до вас,
някъде там - под гърдите...
© Ангел Милев All rights reserved.
