Някъде тук
Тя е някъде там. Разпиляна на капчици смях
и бродира усмивки по твърдия ръб на тъмата.
Не обича студа - пали хиляди цветни слънца
и ги пръска да греят в очите на зимния вятър.
Тя е много разсеяна - често забравя да плаче
и нанизва тъгата си в бисерни капки роса.
После дълго флиртува с деня - чак до края на здрача,
като малко наивно дете. Или мъдра жена.
Тя е някъде тук, даже аз да съм твърде заета
да сглобявам недели и делници. Да остарявам.
И наднича лукаво зад думите, свити в куплети.
И дори зад онези, които навярно забравям.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви! Светли летни емоции, споделени и прекрасни ви желая!
-
Прекрасно стихотворение!Толкова "женско" в добрия,съзидателен смисъл на думата.
-
Важното е, че двете сте в непрестанна връзка
И така се ражда красивата ти поезия! -
Да, Радост, щедро на емоционална красота е това мое стихотворение, и ми е много драго, че сподели!
Благодаря, Магдалена, поздрав и от мен!
Така е, Елица, толкова истинска, че не мога да я скрия Благодаря ти.
Хубаво ми стана от думите ти, Виктор, благодаря и на теб. -
Тя е толкова хубава
много добра
заглажда ръбовете ми остри
с нея притихвам
благодаря, видех Нея!!! -
великолепно е, Хриси... поздрав
сърдечен за теб.. -
ТЯ е толкова истинска!
-
богато стихотворение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
