hristam (Христина Мачикян)
531 928
3 июл. 2014 г., 16:39

Някъде тук 

  Поэзия » Другая
633 0 8

Тя е някъде там. Разпиляна на капчици смях
и бродира усмивки по твърдия ръб на тъмата.
Не обича студа - пали хиляди цветни слънца
и ги пръска да греят в очите на зимния вятър.

 

Тя е много разсеяна - често забравя да плаче
и нанизва тъгата си в бисерни капки роса.
После дълго флиртува с деня - чак до края на здрача,
като малко наивно дете. Или мъдра жена.

 

Тя е някъде тук, даже аз да съм твърде заета
да сглобявам недели и делници. Да остарявам.
И наднича лукаво зад думите, свити в куплети.
И дори зад онези, които навярно забравям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Светли летни емоции, споделени и прекрасни ви желая!
  • Прекрасно стихотворение!Толкова "женско" в добрия,съзидателен смисъл на думата.
  • Важното е, че двете сте в непрестанна връзка
    И така се ражда красивата ти поезия!
  • Да, Радост, щедро на емоционална красота е това мое стихотворение, и ми е много драго, че сподели!

    Благодаря, Магдалена, поздрав и от мен!

    Така е, Елица, толкова истинска, че не мога да я скрия Благодаря ти.

    Хубаво ми стана от думите ти, Виктор, благодаря и на теб.
  • Тя е толкова хубава
    много добра
    заглажда ръбовете ми остри
    с нея притихвам
    благодаря, видех Нея!!!
  • великолепно е, Хриси... поздрав
    сърдечен за теб..
  • ТЯ е толкова истинска!
  • богато стихотворение!
Предложения
: ??:??