Някъде във времето…

Август ме посрещна в погледата ти,

сърцата ни прочетоха се в едно.

Септември беше лято в обятията ти,

Слънцето и Луната грееха заедно.

Октомври в танца на листата се изгуби,

Стъпваше тихо с дъждовните капки.

Ноември скриваше звездите в себе си,

но очите ти звезден небосвод са.

Декември не те пусна да си тръгнеш,

в студа запали се огън от целувки.

Сякаш, че са минали хиляди години,

януари отново почука на вратата ни.

Февруари може неволи да ни донесе,

но влюбените виждат слънцето и в края на деня.

Март може да се опита да ни измори,

но крие в себе си цветовете на живота.

Април ще дойде и земята ще разцъфти

като птица пролет ще прелети.

Май през Ада може да премине дори,

но нашето цяло няма да се сломи.

Юни може да ни завърти и замае ума,

но от мислите ми не излизаш ти.

Юли ще ни изпепели в пламъците си,

но слънцето изгрява в усмивката ти.

Август отново потропа на вратата ни,

но ти продължаваш да си ми всичко.

Да си светлината, цялата ми душа.

Може да премине още една година,

но далеч от теб биха били една вечност.

Може да преминат още хиляди години,

да се срещнем отново чак на хиляда и първата.

Може времето да изгради стени помежду ни

но любовта всичките ще ги прескочи.

Може смъртта да опита да ни отдалечи,

но любовта е по-силна дори и от нея.

Може да преминат хиляди години без да те видя,

но любовта, любовта е по-силна…

Може да преминат още хиляди години,

но някъде във времето отново ще срещнем аз и ти в едно цяло…

Може да преминат още хиляди години,

и тогава светът отново ще поставим в ръцете на другия…

Някъде във времето отново ще сме заедно,

пътя си да извървим заедно ръка за ръка.

Може да преминат още хиляди години,

ще се чакаме отново, защото любовта е по-силна…