Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни.
Овдовяха ми дългите нощи.
Вече нямам усмивка. Напусна ме.
Тъжно гледам към празната поща.
Овдовяха ръцете ни млади.
И защо са ни всичките пътища?
Този празен живот свобода ли е?
Имам всичко, но теб – само в сънища.