Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни.
Овдовяха ми дългите нощи.
Вече нямам усмивка. Напусна ме.
Тъжно гледам към празната поща.
Овдовяха ръцете ни млади.
И защо са ни всичките пътища?
Този празен живот свобода ли е?
Имам всичко, но теб – само в сънища.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
