May 4, 2017, 6:19 PM

Няма

  Poetry » Love
2.3K 14 14

Вече нямам очи, само облаци, 
които не спират да плачат. 
Падат тежки сълзи като гроздове. 
Овдовя ми сърцето... Сираче е. 
Овдовяха ми дните бездушни. 
Овдовяха ми дългите нощи. 
Вече нямам усмивка. Напусна ме. 
Тъжно гледам към празната поща. 
Овдовяха ръцете ни млади. 
И защо са ни всичките пътища? 
Този празен живот свобода ли е? 
Имам всичко, но теб – само в сънища. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...