12 jun 2007, 9:06

Няма да пиша за друг

  Poesía
847 0 5

И какво като пиша красиви стихове?!
Kакво като всички остават запленени от тях?!
Aз не за всички съм ги писала,
писах ги за теб, а ти дори не ги видя!


Kакво като в тях разкривам своите чувства?!
Kакво като те идват от мойто сърце?!
Aз от твоите чувства не вкусих,
не бях дори за една секунда със теб!


Kакво като пиша красиви думи?!
Kакво като с тях усещанията обличам?!
Tа нали пак си няма нищо помежду ни,
дори чрез стиховете всички да разбраха колко те обичам?!


Kакво като са добри, щом ти няма да ги признаеш?!
Kакво като чрез тях мога всичко да опиша?!
Tа ти за мене нищичко не знаеш...
не знаеш колко силно те обичам!


Kакво като не знаеш? Не ми пука!
Не ми пука, дори да си безкрайно мълчалив и тих,
не ми пука, дори нищо между нас да не се случи!
Не ми пука и за друг мъж аз НЯМА да напиша стих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би някой ден наистина ще пиша за друг, но няма да е с такава обич...просто няма да е толкова истинско и всеотдайно, колкото и банално да звучи
  • Ооо, ще пишеш, миличка!
    От теб ще стане добър поет!
    Поздрави!
  • Познато,мила,но и аз писах за доста момчета и мъже,които по една или друга причина харесвах или ги обичах по другият начин...
    Поздрав за стиха!
  • Не казвай никога!И аз съм се заричала така,а тя каква станаПоздрав!
  • Напротив ще напишеш стих и за друг мъж,защото с тези думи предизвикваш съдбата да ти изпрати друг.Гаранция до година...Хареса ми стихът ти.Поздрав...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...