27 ene 2006, 20:28

Няма да плача

  Poesía
1.5K 0 5
Аз месеци наред за тебе плаках,
бях силно огорчена и сама,
думичка добра от тебе чаках,
а ти убиваше моята душа.

Боли ме, защото чувствата ми чисти,
без жал и милост ти изпепели,
но днес не си в моите мисли
и за теб сега сърцето не гори.

Студен беше ти преди,
но сега студената съм аз,
погубваше ми всичките мечти
и самотна страдах аз без глас.

Сега сърцето в мен мълчи,
чувствата изчезнаха в безкрая,
сълзите няма ги в моите очи,
да страдам повече аз не желая.

Как бързо времето отмина,
изчезна с него моята любов,
съдбата днес не ме проклина,
животът с мен не е суров.

Разбитото сърце се днес преражда,
парчетата събирам аз сега,
любов в мен към друг се ражда
и няма повече да съм сама.

Потърси ти друга тебе да обича,
да те дарява тя с любов,
на теб тя вечно да се врича,
но не знам дали ти вече си готов.

Не наранявай ти и нея както мен,
не разбивай на прах сърцето и,
за да не дойде и този ден,
когато ранения да бъдеш ти.

Аз сили нямам да те огорча,
да гледам как страдаш не мога,
не искам да те променя,
аз вече и без тебе мога.

И повече за тебе няма аз да страдам,
няма да роня сълза след сълза,
в краката ти аз няма пак да падам,
от днес по друг аз ще горя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бравомного ще се радвам ако има повече хора които като тебе са успели да превъзмогнат болката
  • Благодаря ви много, надявам се че наистина стихчето ми ви допада, а дори и да не е така всеки има право на мнение!
  • Стихчето си е много хубаво, много силно и най-вече ме радва това, че е оптимистично! Хубави стихове се пишат само когато наистина си изпитал това, което описваш! Браво,Теди, продължавай да пишеш, защото имаш дарба!!!
    А относно писателчето, ами обоснови се кое по-точно не ти харесва?!
    P.S. Не се пише швепс, а БОЗА!
  • много е хубаво!!!6 от мен
  • Браво! много истински стих 6 от мен

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...