Няма да плача
бях силно огорчена и сама,
думичка добра от тебе чаках,
а ти убиваше моята душа.
Боли ме, защото чувствата ми чисти,
без жал и милост ти изпепели,
но днес не си в моите мисли
и за теб сега сърцето не гори.
Студен беше ти преди,
но сега студената съм аз,
погубваше ми всичките мечти
и самотна страдах аз без глас.
Сега сърцето в мен мълчи,
чувствата изчезнаха в безкрая,
сълзите няма ги в моите очи,
да страдам повече аз не желая.
Как бързо времето отмина,
изчезна с него моята любов,
съдбата днес не ме проклина,
животът с мен не е суров.
Разбитото сърце се днес преражда,
парчетата събирам аз сега,
любов в мен към друг се ражда
и няма повече да съм сама.
Потърси ти друга тебе да обича,
да те дарява тя с любов,
на теб тя вечно да се врича,
но не знам дали ти вече си готов.
Не наранявай ти и нея както мен,
не разбивай на прах сърцето и,
за да не дойде и този ден,
когато ранения да бъдеш ти.
Аз сили нямам да те огорча,
да гледам как страдаш не мога,
не искам да те променя,
аз вече и без тебе мога.
И повече за тебе няма аз да страдам,
няма да роня сълза след сълза,
в краката ти аз няма пак да падам,
от днес по друг аз ще горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
много ще се радвам ако има повече хора които като тебе са успели да превъзмогнат болката