Няма да се върна
Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се,
на миналото ти принадлежиш,
за теб тъй дълго аз погубвах се,
но край, на съвестта ми няма да тежиш.
Някога за тебе плаках,
тогава ти назад не се обърна,
но край, аз вече казах,
при тебе няма да се върна.
Не, аз няма да се върна,
душата ми отдавна изгоря,
отново ти на пепел я превърна,
не мога веч любов да ти даря.
Светът ми ти тогава преобърна,
в очите огъня угасна,
не, скъпи, няма да се върна,
много време мина, аз пораснах.
Днес ти си образ, леко поизтъркан,
изминаха тъй много дни,
не казвай, че бил си просто мъничко объркан,
поспри се и не ме моли.
Защото... аз няма да се върна,
утеха има винаги, нали!
Сърцето си във броня ще обгърна,
за да не може вечно да боли...
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Този стих е върховен!Аз не мога така твърдо да кажа:Няма да се върна!Все гледам да се оправят нещата.Браво!Поздравления!!!
-
Поздрави и от мен, Ани.
-
Много хубаво! Но не обгръщай в броня сърцето - някъде там към тебе върви следваща любов...
-
Силна жена!!! Силен стих!!!
Поздрави, Ани!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
