24 jun 2006, 11:57

Няма да се върнеш

  Poesía
962 0 9
Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.


Толкова болка в мен остави,
всеки миг без теб е час,
и мечтите общи ти забрави,
прокле ме да те обичам вечно аз.


Сърцето ми вече е студено,
обречено е на самота.
Защото е завинаги пленено,
то копнее за твоята душа.


Сълза по бузата се стича,
напомня за отминалите дни,
сърцето силно те обича,
но никога няма да се върнеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лъки,много мили думи.Благодаря!
  • Нежен стих от една нежна душа!
    Поздрав Ади!
  • Благодаря Ванда,и на теб и на всички за подкрепата!
  • Петя,благодаря за думите и на теб.И синът ти може би умее,просто не го показва пред теб!
  • КатенцеБлагодаря за подкрепата и съветите ти.И аз си харесвам това стихотворение,надявам се,че ще се науча да пиша наистина хубаво.Разбира се с твоя помощ.Гушкам те!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...