24 jun 2006, 11:57

Няма да се върнеш 

  Poesía
759 0 9
Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.


Толкова болка в мен остави,
всеки миг без теб е час,
и мечтите общи ти забрави,
прокле ме да те обичам вечно аз.


Сърцето ми вече е студено,
обречено е на самота.
Защото е завинаги пленено,
то копнее за твоята душа.


Сълза по бузата се стича,
напомня за отминалите дни,
сърцето силно те обича,
но никога няма да се върнеш ти.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лъки,много мили думи.Благодаря!
  • Нежен стих от една нежна душа!
    Поздрав Ади!
  • Благодаря Ванда,и на теб и на всички за подкрепата!
  • Петя,благодаря за думите и на теб.И синът ти може би умее,просто не го показва пред теб!
  • КатенцеБлагодаря за подкрепата и съветите ти.И аз си харесвам това стихотворение,надявам се,че ще се науча да пиша наистина хубаво.Разбира се с твоя помощ.Гушкам те!
  • Ади,радвам се,че умееш добре да се изразяваш,сина ми е на 17,но момчетата са си друго нещо...ДЕРЗАЙ,харесва ми! 6 !
  • Ето,за това ти говорех.
    Справила си се БЛЕСТЯЩО,мило!
    Целувки!
  • Благодаря ти,Мария!Много мили думи си ми написала.Знам..трябва да се радваме на всеки един миг от живота!
  • Той губи мила,нека слънцето стопли душата ти!
    Помисли и за себе си,живота е безумно кратък!...6
Propuestas
: ??:??