Jun 24, 2006, 11:57 AM

Няма да се върнеш

  Poetry
956 0 9
Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.


Толкова болка в мен остави,
всеки миг без теб е час,
и мечтите общи ти забрави,
прокле ме да те обичам вечно аз.


Сърцето ми вече е студено,
обречено е на самота.
Защото е завинаги пленено,
то копнее за твоята душа.


Сълза по бузата се стича,
напомня за отминалите дни,
сърцето силно те обича,
но никога няма да се върнеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лъки,много мили думи.Благодаря!
  • Нежен стих от една нежна душа!
    Поздрав Ади!
  • Благодаря Ванда,и на теб и на всички за подкрепата!
  • Петя,благодаря за думите и на теб.И синът ти може би умее,просто не го показва пред теб!
  • КатенцеБлагодаря за подкрепата и съветите ти.И аз си харесвам това стихотворение,надявам се,че ще се науча да пиша наистина хубаво.Разбира се с твоя помощ.Гушкам те!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...