24.06.2006 г., 11:57

Няма да се върнеш

955 0 9
Вървях потънала в самота,
от очите ми бликаха сълзи.
Изведнъж пред мен - врата.
Там видях - разбитите мечти.


Толкова болка в мен остави,
всеки миг без теб е час,
и мечтите общи ти забрави,
прокле ме да те обичам вечно аз.


Сърцето ми вече е студено,
обречено е на самота.
Защото е завинаги пленено,
то копнее за твоята душа.


Сълза по бузата се стича,
напомня за отминалите дни,
сърцето силно те обича,
но никога няма да се върнеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки,много мили думи.Благодаря!
  • Нежен стих от една нежна душа!
    Поздрав Ади!
  • Благодаря Ванда,и на теб и на всички за подкрепата!
  • Петя,благодаря за думите и на теб.И синът ти може би умее,просто не го показва пред теб!
  • КатенцеБлагодаря за подкрепата и съветите ти.И аз си харесвам това стихотворение,надявам се,че ще се науча да пиша наистина хубаво.Разбира се с твоя помощ.Гушкам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...