Не, няма да умирам вече,
търсейки напразно щастието.
Душата ми безлично се облече,
рязко отхвърляща причастието.
И изгревите вече ще избягвам -
те лъжат ме за светлите ми дни.
Нощес като звездите ще изгрявам,
докосваща самотни планини.
Смехът си също ще оставя –
там далеч, в глухото изгнание.
Новото начало ще поставя,
лишено от мъка и страдание. ...