BeBeLove (Биби)
73 323
10.02.2017 г., 14:47 ч.

Няма да умирам вече 

  Поезия » Любовна
669 4 12

Не, няма да умирам вече,

търсейки напразно щастието.

Душата ми безлично се облече,

рязко отхвърляща причастието.

 

И изгревите вече ще избягвам -

те лъжат ме за светлите ми дни.

Нощес като звездите ще изгрявам,

докосваща самотни планини.

 

Смехът си също ще оставя –

там далеч, в глухото изгнание.

Новото начало ще поставя,

лишено от мъка и страдание.

 

Опити за обич не ще доближат.

Те раняваха наивното сърце.

Над него не спират да кръжат,

но то свободно е като перце.

 

Така, освободена от мечтание,

аз тръгнах към новите си цели.

Обвита от безчувственото одеяние,

взимам всичко, що са ми отнели.

 

И не, няма да умирам вече.

Ще убивам само слепите надежди.

И ще подминавам всяко човече,

облечено в лъжливите одежди.

© Биби Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моля! Пак заповядай. Приятно е да се учим взаимно, когато човек има желание и разбира за какво става въпрос.
  • Чудесно е! Много благодаря!
  • НЯМА ДА УМИРАМ


    Не! Няма, няма да умирам вече
    докато търся мамещото щастие.
    Душата ми свенливо се съблече,
    очакваща болезнено причастие...

    Но изгреви фалшиви ще избягвам,
    полъгали ме в светлите си дни.
    А нощем със звездите ще изгрявам,
    жадуваща щастливи висини.

    Смехът престорен също ще забравя,
    потънал сам във глухото изгнание.
    Начало ново смело ще поставя,
    пречистено от мъка и страдание.

    Така, освободена за мечтание
    ще тръгна пак към волните простори,
    отхвърлила разкъсващо стенание,
    което моето сърце затвори.

    И няма, няма да умирам вече!
    Ще погреба в мен слепите надежди,
    ще подминавам пориви и вечност,
    облечени в лъжливите одежди!
  • Оу.. ами.. добре
  • Разбира се! Нещо повече - мога да ти предложа нов вариант на цялото стихотворение и ако ти хареса, вземи го!
  • Имаш право! Това е слабото ми място.
    Благодаря за идеалното предложение. Предполагам ми даваш позволение да го ползвам за редакцията?
  • Страхотна чувственост и образност! Но бих поизгладил малко ритъма, чрез някои литературни фигури. Едно предложение за финал:
    "И няма, няма да умирам вече!
    Ще погреба в мен слепите надежди,
    ще подминавам пориви и вечност,
    облечени в лъжливите одежди!"
    Браво!
  • Изключителен анализ, прекрасна Лили. Погледнах творбата си дори по-задълбочено, отколкото докато я пишех, благодарение на теб.
    Признателна съм ти за това и съм трогната от всяка твоя дума!
  • "Болката е неизбежна,( не се избира също ) , но страданието е ( начина) избираемо. "- Буда
    Браво, мила Биби!
  • Интересно и невероятно е как се вижда посланието и кулминацията на тази творба в пълната и антитеза...невероятно пишеш независимо от това към коя теза се придържа лирическата ти..аз видях и двете, видях и тази по средата! Знаем приказката има две версии, истината е по средата. Така е. Нещо, някой или е истина, истински или не, но всеки има своята истина и тук е момента да проявим разбиране и толерантност( различава се от съжаление или лицемерие и др.) приемайки факта че винаги може да има други варианти, но без това да попречи на нас да защитим своята истина и да я следваме. Пример : когато животът ни удря плесници една след друга сме склонни да вярваме, че винаги ще е така и не допускаме други възможности, същото се случва и само с доброто. А нещата не седат така. Светът не е черно - бял. Затова черното и бялото създават всички останали цветове. Затова има и тъмнина и светлина и едната без другата не може. И всъщност не живота е главният боксьор само, сам самичък, нашите избори също..
  • Благодаря ти, Веси!
  • Браво, Биби!
Предложения
: ??:??