Няма да умирам вече
Не, няма да умирам вече,
търсейки напразно щастието.
Душата ми безлично се облече,
рязко отхвърляща причастието.
И изгревите вече ще избягвам -
те лъжат ме за светлите ми дни.
Нощес като звездите ще изгрявам,
докосваща самотни планини.
Смехът си също ще оставя –
там далеч, в глухото изгнание.
Новото начало ще поставя,
лишено от мъка и страдание.
Опити за обич не ще доближат.
Те раняваха наивното сърце.
Над него не спират да кръжат,
но то свободно е като перце.
Така, освободена от мечтание,
аз тръгнах към новите си цели.
Обвита от безчувственото одеяние,
взимам всичко, що са ми отнели.
И не, няма да умирам вече.
Ще убивам само слепите надежди.
И ще подминавам всяко човече,
облечено в лъжливите одежди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биби Всички права запазени
