Няма да зная

    
     Няма да зная

Кой знае бъдещите си грехове - 
                                  за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие -
                    към него ръка да протегне?
Какво ще го кара да плаче -
за да изпие сълзи - неродени още в очите?
 
Кажи ми къде ще сгреша,
за да тръгна по другия път;
кажи ми кого ще раня -
да съм чиста пред Страшния съд...
Покажи ми смъртта, която ме чака,
да надхитря нейните планове,
дебнещи скрити от мрака...
 
Недей. Не искам да знам. Затова съм човек.

Ще плача, ще страдам,
ще се смея.
Ще падам и пак ще ставам,
ще копнея.
Ще обичам и ще наранявам -
като всички други - ще живея
и няма да зная дали съм живяла преди...
Ще умра, защото никой не знае съдбата си -
                                      затова ни боли...