26 февр. 2007 г., 08:41

Няма да зная

929 0 1
    
     Няма да зная

Кой знае бъдещите си грехове - 
                                  за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие -
                    към него ръка да протегне?
Какво ще го кара да плаче -
за да изпие сълзи - неродени още в очите?
 
Кажи ми къде ще сгреша,
за да тръгна по другия път;
кажи ми кого ще раня -
да съм чиста пред Страшния съд...
Покажи ми смъртта, която ме чака,
да надхитря нейните планове,
дебнещи скрити от мрака...
 
Недей. Не искам да знам. Затова съм човек.

Ще плача, ще страдам,
ще се смея.
Ще падам и пак ще ставам,
ще копнея.
Ще обичам и ще наранявам -
като всички други - ще живея
и няма да зная дали съм живяла преди...
Ще умра, защото никой не знае съдбата си -
                                      затова ни боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...