26 февр. 2007 г., 08:41

Няма да зная

928 0 1
    
     Няма да зная

Кой знае бъдещите си грехове - 
                                  за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие -
                    към него ръка да протегне?
Какво ще го кара да плаче -
за да изпие сълзи - неродени още в очите?
 
Кажи ми къде ще сгреша,
за да тръгна по другия път;
кажи ми кого ще раня -
да съм чиста пред Страшния съд...
Покажи ми смъртта, която ме чака,
да надхитря нейните планове,
дебнещи скрити от мрака...
 
Недей. Не искам да знам. Затова съм човек.

Ще плача, ще страдам,
ще се смея.
Ще падам и пак ще ставам,
ще копнея.
Ще обичам и ще наранявам -
като всички други - ще живея
и няма да зная дали съм живяла преди...
Ще умра, защото никой не знае съдбата си -
                                      затова ни боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...