26.02.2007 г., 8:41

Няма да зная

918 0 1
    
     Няма да зная

Кой знае бъдещите си грехове - 
                                  за да ги избегне?
Кой помни на своето детство мечтите?
Кой знае какво ще му донесе щастие -
                    към него ръка да протегне?
Какво ще го кара да плаче -
за да изпие сълзи - неродени още в очите?
 
Кажи ми къде ще сгреша,
за да тръгна по другия път;
кажи ми кого ще раня -
да съм чиста пред Страшния съд...
Покажи ми смъртта, която ме чака,
да надхитря нейните планове,
дебнещи скрити от мрака...
 
Недей. Не искам да знам. Затова съм човек.

Ще плача, ще страдам,
ще се смея.
Ще падам и пак ще ставам,
ще копнея.
Ще обичам и ще наранявам -
като всички други - ще живея
и няма да зная дали съм живяла преди...
Ще умра, защото никой не знае съдбата си -
                                      затова ни боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Леонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....