31 mar 2008, 20:34

Няма ефект 

  Poesía » Civil
1132 1 2

Няма ефект


"какво остава друго, освен да дишаме под наем,
щото няма резултат от това, че лаем."(Denyo)



Тъмни коли, маски и натрапчив аромат,
марков парфюм, цигарен дим и дебело злато на всеки врат.
Боксове, бяло и амфети,
мъже, носещи само тревни "букети".
Уж всичко е скрито,
но се открива за този, който пита.



Въртят се гуми и от баса чупят се стъкла,
а вътре димна завеса, изкривени, смеещи се лица.
В всеки клуб, на масата
има бяло пликче, точно до чашата.


Една цигара, следваща. Двайсетачка за дозата.
Кой ще я носи този път? Пак ли Розата?
Носи - прекрасен розов свят.
Получава - банкноти, правещи го богат.


Хладнината и кървавите очи са скрити
зад черни маркови очила.
Расте броят на всички убити
от това, пред което си затваря очите света.




18-годишна - свръх доза. 20-годишен - свръх доза.
16-годишна - изнасилена. 19-годишен - пребит.
Остават само... некролозите.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е истината, колкото и да е ужасна! Светът е сляп, защото няма кой да му помогне да прогледне! С този стих си направила първата крачка.... Много ми хареса! Браво!!!
  • Разтърсващо е! Много силен стих!
Propuestas
: ??:??