10 abr 2007, 11:46

Няма ме

  Poesía
808 0 7
Когато видиш черна роза на леглото,
когато видиш сълзата бистра в окото,
когато миговете станат час,
знай, това съм аз!

Когато огънят в теб угасне,
когато злобата в любов прерастне,
когато обичаш ме напук,
аз няма да съм вече тук!

Когато обичта боли в теб,
когато станеш друг човек,
когато студът в теб стане плам,
аз няма да съм вече там!

Когато малкото дете в теб проплаче,
когато сърцето сълзите си изплаче,
когато пак да ме помолиш дръзнеш...
знай, няма ме, сърцето ще си пръснеш!

Ако искаш ме търси,
но няма да съм там!
Ако искаш ме лъжи,
в мен обич няма грам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...