Apr 10, 2007, 11:46 AM

Няма ме

  Poetry
811 0 7
Когато видиш черна роза на леглото,
когато видиш сълзата бистра в окото,
когато миговете станат час,
знай, това съм аз!

Когато огънят в теб угасне,
когато злобата в любов прерастне,
когато обичаш ме напук,
аз няма да съм вече тук!

Когато обичта боли в теб,
когато станеш друг човек,
когато студът в теб стане плам,
аз няма да съм вече там!

Когато малкото дете в теб проплаче,
когато сърцето сълзите си изплаче,
когато пак да ме помолиш дръзнеш...
знай, няма ме, сърцето ще си пръснеш!

Ако искаш ме търси,
но няма да съм там!
Ако искаш ме лъжи,
в мен обич няма грам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...